Със своя първи роман White Teeth, написан през 2000 година, Zadie Smith става любимката на тогавашния английските литературни сезон и се подписва като една младите изгряващи звезди на английската проза.

Историята около появата на White Teeth е необичайна : издателските права са купени на търг, срещу значителната сума от 300 000 euros, на панаира във Франкфурт, две години преди появта й (и то единствено на базата на първите  стотина страници).

Последвалият успех на книгата не е случаен : Zadie Smith създава една трагико комична история, доста хаоточна на пръв поглед, но в същото време толкова добре подготвена, че читателят трудно се откъсва от нея.

White Тeeth е деликатен и непретенциозен поглед над имиграцията и съвремените  последици от британската колонизация. Действието се развива в един мултиетнически Лондон, където историите на три семейства се преплитат безвъзвратно.

Патетизъм, ирония, халал, драма, хем енд егс, прегорели понички със сирене, комедия, сари, кока кола, сусам, вегитарианство, карибски акценти, Супер Марио и радикален ислям…

Съпоставянето на различните гледни точки и култури придават на романа незабравима разказвателна плътност.

Когато пише White Teeth, Zadie e едва на 25 години, но зрялостта и финесът на нейните наблюдения ни дават добър урок по хуманизъм.

Zadie Smith е родена през 1975 година в северен Лондон, баща и е англичанин и майка й е от Ямайка.

Автор е на следните романи

[White Teeth (2000), който печели Whitbread First Novel Award 2000, the Guardian First Book Award, the Commonwealth Writers First Book Prize, the Betty Trask Award and the James Tait Black Memorial Prize for Fiction.

The Autograph Man (2002)

Наградена е с Jewish Quarterly Review’s Wingate Literary Prize 2003.

On Beauty (2005)

 Smith the Orange Prize for Fiction in June 2006

1)    Има неща, които ни свързват във вреmето и пространстовото. Родени сме в една и съща година 1975, вие в Лондoн, а аз в един малък град в Югоизточна България на три километра от гръцката граница. Сигурно вече се досещате за общото в пространството. В White teeth, една от силните сцени, когато се  “oзаконява” връзката между двамата главнит герои,  се случва точно е тази част на България.

Mакар и появата на българската територия в историята, да е епизодична,  какво знаехте за България преди да се проведе разговорът на Archibald и Samad пред онази малка православна църква ?

2)    Kak reshihte da zapochnete knigata White Theeth? Hodila li shte na kursove po pisane (did you study fiction writing?)

3)    Книгата ви е написана преди атентатите от 2001 v NYC, Въпреки, че тонът на книгата е по-скоро комичен, White teeth e реалистичен поглед над  сблъсъка на религии и култури,  в един Лондон с различни акценти и поправки. White teeth, написана през  2000  година,  e  своеобразно обяснение на причините, които водят до терористични актове. Ако трябваше да напишете тази книга след атентатите v  NYC, London и Madrid, щеше ли тя звучи толкова невинно?

4)    Imam chuvstvoto, che vie ste ot horata, koito niama da ostareiat nikoga. Shte znaete neshto za minaloto, mnogo za nashoiashteto I ste s edin krak  v budeshteto.  V white  teeth usetih tova nebrejno (s lekota) useshtane za subitiata, za modernostta i neinitе prichini.  Kakvo bihte kazali za 1975 godina? A za 2025? Neshto spontano.

5)    Koi sa pisatelite, koito haresvate? Kakvo chtete v momenta ?

6)    Stilut vi na pisane e edinstven. V nego ima niakakva neritmichnost, realnost i dobro nastroenie dori v nai-tejkite moment. Useshtam mirizmite na kushite v koito vlizat geroite vi, useshtam grapavinite po kojata na horata, shuma po ulizite…Tolkova e kinematigrafichno i v sushoto vreme ne svurshva. Koi geroi ot white teeth vi e nai-simpatichen?

7)    Knigata White teeth se prodava na turg za znachitelna suma,  kogato sa napisani edva  100 stancitzi ot neia. Kak reagirahte na tazi novina ?

8)    Sled kato zavurshihte white teeth, produljavate li da si milsite kakvo stava s geroite na knigata, kak se razvivat i kakvo praviat, v koi londonski avtobus se kachvat, kak  biha rearigali na noviniite po televiziata… Ili prosoto tehniat jivot zapochva da se razviva izvun vas  s poslednata stranitza na knigata?

Благодаря на Акулата за вярността й към моята личност и любовните препратки към този блог. Знам, че флиртуваш, харесваш ми. Вече ти звъннах. 

1. Обичам да тичам в Люксембургската градина, рано сутрин, около езерото. 

2. Ходя на пазар в събота. Чета вестници в кафенето на пазара, ако успея да се оттърва от петъчните животински остатъци в леглото ми. Защо остават до обяд?  Бах си. Нямат ли си друга работа? Парижки досади и търтеи. Сексът е едно, съботата е друго. 

3. Български домати, биволско сърце. Печени зелени чушки с чесън. 

4. Сочни дини.

5. Скара и всякакви видове карантии:  дробове, сърца, черва и шкембета. 

6. Речници

Обикнах този град още в самолета, летейки над замръзнали долини и хълмове, приземявайки се над зелени дървета. Свежият въздух и мъглата над Waterfront, близостта на Аляска.

Най-богатите и смели книжарници, сгушени между  рибарските магазини и бакалиите.

Местният пазар в 8 часа сутринта, където до starbucks кафе се влюбих в руско момиче, точещо кори за пирожки, докато Боб Дилан свиреше цигански блус, а рибари разтоварваха каси с октоподи и стриди до местната винарна.

Обичам този почти канадски град, обичам този азиатски град. Където в Capitol Hill за първи път почувствах какво е свободата. Където милионерите пият кафето си с местните freaks, обсъждайки мача от предишната вечер. Където видях 70-годишна пънк двойка и където гей-общността е толкова свободна, до небрежност. И където екстравагантността и елегантността вървят ръка за ръка. Където най-най-ама най-дебелите имат страшно много приятели, а пък таксиметровите коли са пригодени за инвалиди.

Хареса ми този вечно студен въздух, в който редките (но ярки) слънчеви лъчи, се мъчат да стигнат до теб. Платноходките и къщите над водата, струващи милиони.  (В Америка говорят за пари. И какво от това? Всички знаем какво са парите и каква е  тяхната миризма…)

Обичам джаз-баровте по покривите на небостъргачите на Сиатъл…от където виждаш останлата част от светещите кули в полунощ, леко размазани в нежна мъгла, от която изхвърча Батман хванал под мишница поредната бисексулна красавица с разкъсана рокля.

Градът, в който не очаквах да видя толкова много тотеми по градските площади и пияни индианци с дънки, на фона на заснежени хълмове, зад залива.

И кейкове от стриди, чиито страдания са заглушени от шотове с водка.

И толкова много вино от Орегън, весел конкурент на Бургундското, което разигравахме на лотария рано сутринта на закуска с бизнес-жените от щата Ваншингтон и пиехме вечер преди бейзболните мачове.

Моментите, когато последните етажи на небостъргачите се осветяват в края на деня докато небето е още розово, а колите се източват по магистралите към боровите гори.

Америка е модерност и поезия, носталгия и бъдеще.

Сиатъл, ти си моята нова годеница.

Преди два дни бях в един приказен град. Пълен с хора с фотоапарати. Да вземеш фотоапарт в такъв град е знак, за това колко сме тъжни като хора. Забравили всички сетива правим бледи ментета, които обезценяват красотата и богатсвото на паметта и фантазията. Но градът се бори, за да запази стойността си. Някои градове имат характер и се старят да не са фотогенични. Като този. За да спаси човешкото в нас.

“Dans cette ville, savoir trois langues, c’est un luxe inutile. Et même, ce n’est pas un luxe, c’est une sorte d’appendice inutile, comme un sixième doigt. Nous savons beaucoup de choses superflues”

Маша, “Три сестри” Чехов ,Акт  1-ви

Снощи изгледах 5-ти  сезон на L word.

Jenny ми е любимата героиня и симпатията ми към нея се разраства с всеки изминал ден. Знам, че после ще умре. В шести сезон.  Другата любимка ми е Алис. Това са героините, които имат най-интерeсни, пълноценни и искрени характери в този сериал. 

Ако трябваше да избера с кой да се сгаджосам. Ако някой ме пита де…Отговорът е Jenny.

Artiste: Alain Bashung
Chanson: La Nuit Je Mens

On m’a vu dans le Vercors
Sauter à l’élastique
Voleur d’amphores
Au fond des criques
J’ai fait la cour à des murènes
J’ai fait l’amour j’ai fait le mort
T’étais pas née

À la station balnéaire
Tu t’es pas fait prier
J’étais gant de crin, geyser
Pour un peu je trempais
Histoire d’eau

La nuit je mens
Je prends des trains à travers la plaine
La nuit je mens
Je m’en lave les mains
J’ai dans les bottes des montagnes de questions
Où subsiste encore ton écho
Où subsiste encore ton écho

J’ai fait la saison
Dans cette boîte crânienne
Tes pensées
Je les faisais miennes
T’accaparer seulement t’accaparer
D’estrade en estrade
J’ai fait danser tant de malentendus
Des kilomètres de vie en rose

Un jour au cirque
Un autre à chercher à te plaire
Dresseur de loulous
Dynamiteur d’aqueducs

La nuit je mens
Je prends des trains à travers la plaine
La nuit je mens
Effrontément
J’ai dans les bottes des montagnes de questions
Où subsiste encore ton écho
Où subsiste encore ton écho

On m’a vu dans le Vercors
Sauter à l’élastique
Voleur d’amphores
Au fond des criques
J’ai fait la cour à des murènes
J’ai fait l’amour j’ai fait le mort
T’étais pas née

La nuit je mens
Je prends des trains à travers la plaine
La nuit je mens
Je m’en lave les mains
J’ai dans les bottes des montagnes de questions
Où subsiste encore ton écho
Où subsiste encore ton écho

La nuit je mens
Je prends des trains à travers la plaine
La nuit je mens
Je m’en lave les mains
J’ai dans les bottes des montagnes de questions
Où subsiste encore ton écho
Où subsiste encore ton écho …