АКО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЯ В ЩАТИТЕ, ЩЕ Е В СИАТЪЛ
Обикнах този град още в самолета, летейки над замръзнали долини и хълмове, приземявайки се над зелени дървета. Свежият въздух и мъглата над Waterfront, близостта на Аляска.
Най-богатите и смели книжарници, сгушени между рибарските магазини и бакалиите.
Местният пазар в 8 часа сутринта, където до starbucks кафе се влюбих в руско момиче, точещо кори за пирожки, докато Боб Дилан свиреше цигански блус, а рибари разтоварваха каси с октоподи и стриди до местната винарна.
Обичам този почти канадски град, обичам този азиатски град. Където в Capitol Hill за първи път почувствах какво е свободата. Където милионерите пият кафето си с местните freaks, обсъждайки мача от предишната вечер. Където видях 70-годишна пънк двойка и където гей-общността е толкова свободна, до небрежност. И където екстравагантността и елегантността вървят ръка за ръка. Където най-най-ама най-дебелите имат страшно много приятели, а пък таксиметровите коли са пригодени за инвалиди.
Хареса ми този вечно студен въздух, в който редките (но ярки) слънчеви лъчи, се мъчат да стигнат до теб. Платноходките и къщите над водата, струващи милиони. (В Америка говорят за пари. И какво от това? Всички знаем какво са парите и каква е тяхната миризма…)
Обичам джаз-баровте по покривите на небостъргачите на Сиатъл…от където виждаш останлата част от светещите кули в полунощ, леко размазани в нежна мъгла, от която изхвърча Батман хванал под мишница поредната бисексулна красавица с разкъсана рокля.
Градът, в който не очаквах да видя толкова много тотеми по градските площади и пияни индианци с дънки, на фона на заснежени хълмове, зад залива.
И кейкове от стриди, чиито страдания са заглушени от шотове с водка.
И толкова много вино от Орегън, весел конкурент на Бургундското, което разигравахме на лотария рано сутринта на закуска с бизнес-жените от щата Ваншингтон и пиехме вечер преди бейзболните мачове.
Моментите, когато последните етажи на небостъргачите се осветяват в края на деня докато небето е още розово, а колите се източват по магистралите към боровите гори.
Америка е модерност и поезия, носталгия и бъдеще.
Сиатъл, ти си моята нова годеница.
